pgsag

Пророческа се оказва мисълта на ханът-строител. Столетия наред българските майстори - дюлгери смайвали света с постройките си. Столетия на ред майсторлъкът се предавал от майстор на чирак, докато майсторите се превърнали в учители, а чираците в ученици. Започнали да отварят врати първите училища по света.

В Шумен началото било поставено на 20.10.1943 г., когато школския звънец призовава 171 ученика да прекрачат прага на гимнастическият салон на I-ва Нанчова прогимназия за тържественото откриване на Държавно средно техническо училище - първо по рода си в историята на град Шумен. Курсът на обучение бил 3-годишен след завършен 5-ти клас /сега 9-ти/. След прочувственото слово на първия директор - инж. Радослав Баев, започна подготовката на бъдещите строители и земемери-техници.

          Съдбата на училището е нелека. Много често се налага да бъде местено от сграда в сграда. През втората учебна 1944/45 г. училището се премества във II Прогимназия "П. Волов" и приема за патрон изтъкнатия шуменски революционер и главен апостол на Априлското въстание в Панагюрския революционен окръг Панайот Волов.
          За пръв път чества своя патронен празник на 10 юни 1945 година. През учебната 1948/49 година училището е известно като Шуменска технико-строителна гимназия "Панайот Волов" и се помещава в приземния етаж на източното крило на Девическата гимназия /сега Природоматематическата гимназия/. През 1951/52 година приема наименованието Строителен техникум "Панайот Волов" и се помещава в сградата на Мъжката гимназия /сега СОУ "Йоан Екзарх Български"/.
          СПТУ по индустриализирано строителство започва като 10-месечна школа по сградостроителство №26 от 01.02.1954 година, която от 1955 г. прераства в училище за трудови резерви /УТР/ с 2-годишен курс на обучение, с пръв директор арх. Маринов. Три пъти е преименувано, а от 1974 г. прераства в СПТУ по индустриализирано строителство с тригодишен курс на обучение с прием след 8 клас.
          Строителния техникум подготвя средни ръководни кадри по строителство, земемерство и водно строителство, а СПТУ - изпълнителски кадри по всички основни професии.
          През 1974 г. се открива и паралелките по мебелно производство. Докато СПТУ има непрекъснато съществуване, техникумът бе закрит на 31.08.1956 г. и бе отново открит на 01.09.1973 г. Двете училища се обединяват през 1978 г. под името Техникум по строителство, с директор Христо Капитанов. След неколкократни премествания Школата и Училището за трудови резерви се приютява в сградата на новия затвор, закрит през есента на 1953 г.
          С нарастване броя на учениците е определен терен за нова сграда. Целия колектив се заема да помогне на строежа. Помнят се студените дни на февруари 1959., когато започна истинския героизъм на учители и ученици. Рушат стените на затвора, извозват камъните, копаят дълбоки изкопи, редят камък по камък, тухла по тухла на новата училищна сграда. Щастлива е 1961 година. Учениците и учителите влизат в новите слънчеви и просторни за времето стаи и работилници. През 1972 г. завършва изграждането и на общежитието със столова и кухня.
          От месец май 2003 година Техникумът по строителство е преименуван в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия.